Гласът на нашата самокритика можем да свържем и с гласа на нашата съвест. Без нея нямаше да знаем кое е правилното за нас и кое не. Случва се обаче да се самонараняваме с години за минали ситуации и действия, което не разрешава на ума ни да работи градивно в настоящия момент.

За да се сприятелим с този глас и да го използваме в своя полза, нека помислим върху това:

- няма безгрешни хора - важното е да се учим от грешките си и да се стараем да не ги повтаряме.

- благодари на критиката, че ти показва "правия път" и с цената на болка ти сочи къде да не пристъпваш отново;

- довери се на този твой вътрешен глас, защото той е твой верен компас, който ти показва къде бъркаш и кое не е за теб; приеми го като урок и насока.

- учи се от опита си, като внимаваш как третираш себе си! Бъди мил и деликатен във вътрешния си диалог.

Помни, че самоизяждането не работи в твоя полза и не е градивно!

Спасението от критиката на близките идва, когато съумеем истински да спрем да се критикуваме сами.

Колкото по-любезни, любящи и топли сме със самите себе си, толкова повече респект, уважение и разбиране получаваме от близките си.