Основното, за което ме търсят майките е чувството на вина, което усещат, след като са се разкрещяли на децата си, особено ако това започне да зачестява. 

Какво ги насочвам в този случай:

1. За да ви "прелее чашата" на търпението, това означава, че има липса на граници.

За целта поставете здравословно границите с вашето дете, преди "точката на кипене".

2. Осъзнавайки, че това е нещо, което не искате да правите, че може да е изключение, но не практика в живота ви, премислете в какви ситуации най-често ви се случва - премисляйки нещата в спокойно състояние, можете да предотвратите голям процент от тези ситуации:

- ако ви се случва при бързане - организирайте ставането на вас или на детето поне 10 минути по-рано;

-  ако ви се случва, когато вие/детето сте гладни - погрижите се под ръка да имате някаква храна и т.н.

3. Усетете момента, в който сте готови да се разкрещите и вместо да изригнете като вулкан, преглътнете и задайте нова команда на ума (това може да стане, само когато сме достатъчно съзнателни и искаме да направим промяната много силно) - заснатене на нивото на детенцето, погледнете го в очичките и му обяснете ситуацията спокойно с 2-3 изречения. Например:

"- Знам, че много искаш да останеш при баба и утре ще дойдем отново, а сега е време да се качваме в колата, защото играчките ти вкъщи те очакват."

"- Виждам, че не ти се ходи на плуване точно сега, може би не искаш да се мокриш, искам само да помислиш как на ваканцията ще умееш самостоятелно да плуваш, ако си редовен на тренировките."

"- Мама бърза изключително много, защото има важна среща, можем ли да бъдем добър екип и да побързаме заедно, за да пристигнем точно на време?"

Децата са изключително умни и ще ви съдействат, ОСОБЕНО АКО ЧУВСТВАТА ИМ СА ВЗЕТИ ПОД ВНИМАНИЕ.

Търпението и спокойствието са състояния, които се развиват с времето и вие можете да ги възпитате в децата си единствено, чрез вашия пример. Защото по начало децата са нетърпеливи.

Нервността, която проявяваме пред децата си всъщност назрява най-вече от нашите собствени неразрешени ситуации/проблеми, затова съсредоточете се върху разрешаването на вашите дела и отношенията ви с децата свободно ще тръгнат в посока на необремененост.

А ето и какво можем да направим след като сме допуснали реакция от наша страна, която не ни харесва, вместо чувството на вина: опитайте да разиграете ситуацията наново, с нужното търпение и извинение.

Ето така:

"-Мама беше малко остра преди малко, причината не беше ти. Малко съм изморена от моята работа. Прости ми, обичам те!"

Всяко коригиране на ситуацията, колкото се може по-близко до нея, с искреност, успокоява чувствата и в нас, и в детето, като освобождава детето от бремето да носи вината на нашето лошо настроение.