Една от основните причини, за прекратяването на отношенията на множество двойки, е невъзможността да преодолеят конфликтите, които се пораждат в ежедневието. Самите партньори саботират собственото си щастие и развитието на пълноценна връзка. Тук може да откриете един или няколко погрешни модела, които прилагате във връзката си и тя не може да се развива, а ви смалява и двамата като личности. Идентифицирането на погрешните модели е началото към промяната. След като научите за тях, проследявайте ги в отношенията си и се опитвайте да ги сведете до минимум, докато напълно изчезнат.

Консултациите за двойки, които прилагам, са на основата на когнитивната терапия, което най-просто казано ще рече, че виновникът за проблемите ми не е партньорът, а моят начин на мислене и възприемане на света и  на двойката. Думата „когнитивен”, произлизаща от латинската дума за „мислене”, се отнася до начините, по които хората правят преценки, взимат решения и интерпретират (или погрешно интерпретират) своите действия и тези на другите.

Начинът, по който мисли човек, определя до голяма степен дали ще успее и ще се радва на живота, или дори дали ще оцелее.

Ако мисленето е целенасочено и ясно, ние сме способни да постигнем целите си. Ако то е „затънало до гуша” в изкривени символични смисли, нелогични разсъждения и погрешни интерпретации, хората стават фактически слепи и глухи. Залитайки с неуверени стъпки, без ясно чувство за това, къде отиват и какво правят, хората са обречени да нараняват себе си и другите. Когато преценяват неправилно и не успяват да общуват, причиняват болка и на себе си, и на партньорите си и на свой ред поемат товара на болезнените отмъщения. Макар партньорите да са убедени , че говорят на един и същи език, това, което те казват, и това, което партньорът чува, са често две съвсем различни неща. Така проблемите в общуването водят до разочарованията, преживявани от много двойки. Забележителното обаче е, че ако партньорите уловят недоразумението и го коригират, преди да е отишло прекалено далеч, могат да предотвратят бурята.

В известен смисъл е учудващо, че толкова много връзки се провалят. Защо любовта не е достатъчно силна, за да задържи двойката заедно? Идеализираните портрети на мечтана връзка в масмедиите не подготвят двойките за справяне с разочарованията, фрустрациите и търканията. След като недоразуменията и конфликтите се комбинират, за да породят гнева и обидата, човекът, който преди това е бил обичаният, съюзникът и компаньонът, сега започва да се разглежда като противник. Най-често срещаните проблеми при двойките, които ще засегнем са следните:    

1. Силата на негативното мислене - негативните възприятия могат да удавят положителните аспекти на отношенията;  

2. Сблъсъкът на различаващите се перспективи - как партньорите виждат едно и също събитие(и един друг себе си) по съвършено различен начин; 

3. Налагането на ригидни очаквания и правила - установяването на фиксирани стандарти, водещи до конфликти и гняв;  

От критично значение е хората да осъзнаят, че наистина имат избор, че не са просто жертви на лоши взаимоотношения, без значение колко безнадеждно те могат да изглеждат. Те могат и трябва да поемат отговорност за своите взаимоотношения.  

1.Силата на отрицателното мислене  

    Много често хората губят представа за качествата на  партньора си и за това какво е провървяло в техните отношения, защото изцяло се фокусират върху това какво ги дразни у другия  и какво не върви във връзката. Когато високите очаквания на партньорите са осуетени, те са склонни да направят веднага негативни заключения за състоянието на другия и на отношенията. Разочарованият веднага прави заклеймяващи заключения за причината на неприятната ситуация, обвинявайки другия: „Тя прави така, защото е зла“ или „Той се държи така, защото е изпълнен с омраза“. В резултат от такива мисли, нараненият партньор може да атакува или да се отдръпне от половинката си. Другият партньор пък, който е много вероятно да се почувства несправедливо наказан, обикновено си го връща, като контраатакува или се отдръпва. Така започва един порочен кръг от атаки и отмъщения, който лесно може да се прехвърли и в други области на взаимоотношенията. Интерпретирането на мотивите на партньора по такъв начин е изпълнено с опасности просто, защото не можем да четем мислите на другите. Този тип погрешно разбиране и взаимно четене на мислите е много по-често срещан във взаимоотношенията, отколкото повечето двойки осъзнават. Вместо да се осъзнае, че има някакво недоразумение, партньорите в конфликта погрешно правят заключение, че причината е „подлостта или егоизма“ на партньора. 

Несъзнавайки, че погрешно четат мислите на другия, партньорите неправилно му приписват низки мотиви. За да се избегнат такива погрешни схващания във връзката, е полезно да се разбере как функционира(или функционира непълноценно) умът, когато сме фрустрирани и разочаровани. Нашият склонен към грешки умствен апарат ни предразполага към погрешно интерпретиране или преувеличаване на поведението на другите хора, към даване на негативни обяснения, когато сме разочаровани, и към проектирани на негативни образи към другите. В този момент рядко идва на ум, че негативната преценка може да е погрешна и че всъщност може би атакуваме един изкривен образ. Винаги, когато единият е разочаровал другия, тези крайни образи са завладели ума му и увеличават рязко гнева. За да направят разграничаването, обаче между реалните мотиви на партньора и прочита си на мисли, те трябва да се замислят дали гневът им е неоправдан или преувеличен.

Ще ви посоча няколко  когнитивни принципа, които водят до саморазбиране и могат да бъдат в помощ на двойките:  

- Никога не може да се знае със сигурност душевното състояние на другите хора (техните нагласи, мисли и чувства); 

- За да се направят някакви заключения за нагласите  на другите, много често хората се водят от сигнали, които са неясни и двусмислени; 

- Използва се своя собствена система за кодиране при дешифрирането на тези сигнали, която може да е дефектна. Нашата интерпретация е в пряка зависимост със собственото ни моментно психично състояние; 

- Степента, до която сме убедени, че правилно отгатваме мотивите на другия човек, няма отношение към фактическата точност на допускането ни. 

Хората се разстройват не от нещата, а от начина, по който ги гледат. 

   „Четенето на мисли” може да доведе до неточни предвиждания, които дават за резултат или ненужно разстройване, или нещо, което ще се окаже фалшиво чувство за сигурност. Като погрешно интерпретират поведението на своите партньори, хората помагат да се случи онова, което най-много искат да избегнат. С „четенето на мисли” се рискува да се формират погрешни обяснения и да се направят погрешни заключения.  Съди се само на базата на оскъдно късче доказателство – или въобще без доказателство. 

Проблемът възниква, когато сме склонни да вярваме на прочита си на мисли толкова, колкото вярваме и на нещо, което директно наблюдаваме.   Ако оценим всички доказателства в ситуацията преди да достигнем до някакво заключение, би било по-малко вероятно да направим грешка. Първо трябва да се разбере основата на такива проблеми в мисленето и да се научи всеки индивид да ги идентифицира. Тогава двойките могат да проверяват своите интерпретации и убеждения за другия и да ги коригират, вместо да позволяват негативното мислене да разрушава щастието им. Щастието идва по-естествено, когато негативните преживявания и негативните интерпретации се намалят. Ако направим усилие и сменим  фокуса към  качествата на партньора ни, всичко хубаво, което той прави за нас, колко добре се справя в определени ситуации, приятното време, което прекарваме с него, сигурността, която усещаме и грижата му за нас, ще се случат невероятни неща в нашите отношения. Основата за щастлива и удовлетворяваща връзка е благодарността към партньора, колкото повече благодарност изпитваме към него, толкова по-дълго ще продължи пълноценната ни връзка.  

Източник на разочарование в много връзки е убеждението за имането на право, което партньорите чувстват. 

2. Сблъсъкът на различаващите се перспективи.

   Преди да се създаде една двойка всеки един от партньорите е живял и е бил възпитаван в кръга на своето семейство и от родителите си всеки е възприел определено виждане за света и за взаимоотношенията, т.е. всеки има своя перспектива. Неразбирайки различията в перспективата, партньорите са склонни по време на конфликт да приписват на другия зла воля. Но те просто възприемат по различен начин идентични групи от обстоятелства и никой не проявява зложелателност.   

Добре е дотолкова да се опознаят индивидите в двойката, че да се вземе предвид личността на другия и да се обясняват поведенията му в рамките на това, което е преживял.    

Съществува отворена и затворена перспектива. При нормалните взаимоотношения индивидуалните перспективи са „отворени”. Затворените или егоцентричните перспективи се определят от индивидуалните рамки:  хората разглеждат събитията само според това, какво отношение имат към тях те самите. Дори когато се опитват да разглеждат събитието от перспективата на другия, те откриват, че са притиснати от своите собствени рамки. Когато и двамата партньори действат въз основа на затворена, егоцентрична перспектива, сблъсъците са неизбежни. 

Човек с отворена перспектива е способен да приеме рамката на другия човек, да види света през неговите очи и по този начин да изгражда отношенията си с него по по-гъвкав начин.   

След като партньорът е бил поставен в рамката, почти всяко негово действие ще се разглежда в тази рамка. Неутралните действия ще се разглеждат като негативни, а негативните ще се разглеждат  като още по-черни. Положителните действия ще се интерпретират като отрицателни или въобще ще бъдат изхвърлени от сметката.    Истинските конфликти обаче се появяват тогава, когато партньорите здраво се вкопчат в собствената си перспектива и не съзнават или отказват да приемат перспективата на другия. Партньорите трябва да осъзнаят, че голяма част от търканията между тях се дължат на недоразумения, произтичащи от различия в техните перспективи, а не на подлост или на егоизъм. Те трябва да признаят, че определени черти у другия не са „лоши”, но ги дразнят само поради несъответствието им с техните собствени черти. Съществено е те да признаят, че когато техните перспективи се различават, това не означава задължително, че едната е права, а другата – „крива”. Те трябва да модифицират своята перспектива за другия и да изхвърлят от нея негативните характеристики, които изкуствено са въвели, и да гледат един на друг по-доброжелателно и реалистично. В течение на времето двете личности могат да се променят.  

След като единият партньор стане по-толерантен към чертите на другия, често пъти двамата с изумление откриват, че различията между тях започват да изгубват своите очертания. 

Фактически техните личности са се оформили така, че да съответстват една на друга, като по този начин търканията и недоразуменията между тях се редуцират. 

3. Налагане на ригидни очаквания и правила  

 Друг проблем са собствените очаквания – когато единият от двамата приеме собствените си очаквания за универсални, той вярва, че партньорът трябва да знае какво иска той/тя, без да го/я молят. Правилата, които изглеждат напълно очевидни за този, който ги сътворява, често пъти изглеждат нелогични за другия човек. Обикновено в разстроените двойки единият вярва, че е направил и е дал повече за връзката, отколкото е получил, от там се появяват гневът и обидата. 

Един от парадоксите на разстроените отношения е следния: правилата, които са създадени, за да крепят връзката и да предотвратят нещастие, фактически водят до нещастие.

Много двойки са убедени, че в отношенията не бива да възникват проблеми. Партньорите се ядосват от самото съществуване на конфликта и са приели формулата, която гласи: несъгласието е равно на липса на приемане, уважение и любов. Тъй като комбинацията от гняв и взаимни обвинения отклонява двойката от решаването на проблема, резултатът може да бъде ескалиращ цикъл от враждебност.  Абсолютната природа на „трябва” създава проблеми в отношенията, защото в действителност да се подчиниш напълно на императивите на друг човек означава да удавиш собствената си личност, цели и потребности. Двойката може да започне да проверява за своите „трябва” и да се фокусира върху тях, когато започнат да се ядосват. Ако хората могат да проверяват вътрешните си команди да наказват, те могат да разрушат навика да упрекват и да критикуват, за да контролират действията на своя партньор. Ако преценят, че гневът им е оправдан, тогава верижната реакция продължава, но ако решат, че няма смисъл да се ядосват, те могат да спрат верижната реакция още в този момент. Много по-трудно е да се спре яростта в следващ етап.

Добрата комуникация означава нещо повече от това да си предадеш идеите; тя означава да разбереш какво е казал другият човек. Хората, които са постоянно неясни или индиректни в речта си, карат своите партньори или прибързано да направят погрешни заключения, или да игнорират това, което е казано.

Много връзки се разбиват, не поради несъвместимост, а защото не знаят партньорите какви подходи да използват, за да изградят отношенията си.    Често пъти промени в единия партньор могат да предизвикат забележителни промени в другия. Голяма част от разочарованието, фрустрацията(негативно психическо състояние, причинено от осуетяване на някаква потребност или постигането на определена цел) и гнева произтичат не от базисна несъвместимост, а от злощастни недоразумения, които са резултат от погрешна комуникация и предубедени интерпретации за поведението на другия. Недоразумението често пъти е активен процес, който възниква в резултат на изкривената перспектива на единия от партньорите за другия. Това изкривяване на свой ред води до погрешната интерпретация от страна на партньора на думите или постъпките на другия, като му се приписват нежелателни мотиви. Партньорите просто нямат навика да „проверяват“ своите интерпретации или да се фокусират върху яснотата на комуникация и общуването. 

Всеки партньор трябва да поеме пълната отговорност за подобряването на взаимоотношенията.  

Човек трябва да осъзнае, че има избор – той - може (и трябва) да избере да използва цялото познание и прозрения, които може да събере, да направи себе си и партньора по-щастливи. Партньорите могат да си помогнат – на себе си и на взаимоотношенията, ако приемат позицията на „няма грешка – няма вина“. Този подход ще им позволи да се фокусират върху реалните проблеми и по-лесно да ги разрешат. Действията на партньора, в които се приписва някаква неприятна черта като егоизъм, озлобеност или желание да контролира често пъти най-точно се описват в термините на добронамерени (макар и ненасочени) мотиви като самосъхранение или опити да избегне изоставянето от другия.