Днес искам да поговорим за уважението. Уважението към нас самите, към партньора ни, към децата ни, към родителите ни, към живота. Всеки може да заяви: „Аз уважавам себе си!”. Но истина ли е това в действителност?
За мен думата уважение е най-вече да съзнаваме уникалността на човека срещу нас, включително и най-вече нашата собствена уникалност, както и внимателното следене на потока на мисли, който преминава през ума ни. Да уважаваш себе си - аз му приписвам следното значение - в теб да култивираш специални мисли на любов, вяра, надежда, братство, успех, спокойствие, стойност, мир, доверие, сила. Когато през ума ни минават нагнетени, облачни мисли за нас, за бъдещето, за света, ние не уважаваме себе си. Ние се принизяваме и разяждаме отвътре. Резултатът? Доказателства, подкрепящи ниските ни мисли, под формата на негативни събития, неприятности, негативни отношения, болка.
Уважавай и почитай собствената си уникалност!
Любовта и почитта към себе си е правилното и внимателно отношение, което всяка личност си дължи, независимо от ситуацията. Нямаш право да твърдиш, че се уважаваш, ако:
- Постоянно допускаш негативни мисли в ума си;
- Прекарваш времето си в занимания, които не те забавляват, радват, усъвършенстват;
- Общуваш с хора, които отдавна не са ти интересни събеседници;
- Ако работата ти те кара да се чувстваш използван, демотивиран, изоставащ, ако тя е скучна и безперспективна;
- Ако имаш някаква зависимост и мислиш, че не можеш да живееш без нея;
- Ако постоянно ревнуваш и задушаваш партньора си;
- Ако контролираш или се опитваш да контролираш децата си;
- Ако се сърдиш и виниш все още родителите си за нещо;
- Ако обвиняваш за положението си колегите, шефа, законите, държавата;
- Ако не си създал връзка на доверие с приятелите си.
Да уважаваш себе си и другите, означава да съзнаваш уникалността на всеки човек и да я почиташ. Но уважението към другите, минава през уважението към себе си. Ти си тук и сега проект на собствените си мисли и решения, които си имал преди.
В този момент мислите ти и чувствата ти за бъдещето, определят какво ще бъде то. Защо не го направиш такова, каквото желаеш ти, а не такова, каквото страховете ти го рисуват?
Уважаваш ли себе си достатъчно?