Човекът е най-голямото ограничение за самия себе си и своя най-голям съдник. Никой не може да ни накара да се чувстваме  толкова зле, както ние сами успяваме да го правим чрез множество методи за самонараняване. Представям ви няколко начина, чрез които ние се изтезаваме и ако ги отличим и действаме върху тях, можем сами да ги неутрализираме.

Едно от тях е носталгията по миналото. Много често съзнанието ни така украсява миналото, че си казваме колко бях щастлив тогава, като не си даваме сметка, че щом това е наше минало, ние вече сме на друго ниво и пред нас са нови предизвикателства и щастливи мигове.

Много често се самобичуваме като се връщаме към стари ситуации и си разиграваме различни сценарии как бихме могли да постъпим и се измъчваме. Това е метод да страдаме, който пък идва от това, че не сме се примирили с миналото си или не сме простили на себе си или на някой от миналото ни. 

Друг много ефективен метод, с който се нараняваме по-силно от когото и да било друг човек, е разиграването на страховете ни. Колкото повече даваме храна на страховете си, толкова по-големи и повече на брой стават те. А подвластни на страховете си, ние сме далече от самия себе си и самонараняването е с огромни размери.

Непоемането на отговорност за собствения ни живот и прехвърлянето на вина на другите също е сериозен метод за самонараняване. Когато ние сме оставили ръководството на собствения си живот в чужди ръце, няма как да бъдем доволни и щастливи. Тогава ние сме в позицията на жертва и щастието, и нещастието ни идват изцяло от външни обстоятелства, а не от нас.  Състоянието “жертва” няма установено място, то е изцяло зависимо от околната среда.

Друг начин да се самоизмъчваме е като се опитваме да контролираме хора и ситуации, извън нашия контрол. В действителност можем да контролираме единствено себе си, а този контрол е най-трудният и най-необходимият. 

Научим ли се да контролираме самите себе си всякакъв друг контрол се оказва ненужен.

Друг начин, по който се изтезаваме сами е, когато имаме много специфични очаквания и те се разминат с действителността и се разочароваме. Добре е човек да има план и представа за бъдещето си, но и зрелостта да осъзнава, че не всичко е под негов контрол.

Следете началните мисли, водещи ви към самонараняване и страдание, те са знак, който трябва да различите още в зародиш. Защото уловена в началото мисъл, може да бъде контролирана. Нямате нужда от това самонараняване. Поемете отговорност за щастието си и не разрешавайте на ума си да го саботира.