Едно от нещата, които не ни позволяват да бъдем напълно цялостни и щастливи тук и сега, е стаената болка и обида от миналото. Нека си представим линията на живота с минало, настояще и бъдеще. Всичко, което ние изпитваме в този настоящ момент, е смесица от съжаления, по неправилно взети решения в миналото, обида, която носим от години,  спомени от случки, които не са се развили по желания от нас начин и страх от бъдещето. Елиминирането на представите от миналото, на тези сенки, би ни отворило много енергия и би било стимул да направим живота си по-различен от тогавашния. Ключът към това действие се крие в думата ПРОШКА.

„Да простиш, 

е рецепта за щастие. 

Да не простиш,

е рецепта за страдание.” 

Когато ние отказваме да простим на другите, ние нараняваме основно себе си. Този негативизъм и лоши чувства запушват канала на доброто и на получаването. Нашата душа е замърсена и не успява през нея да протече ново усещане. Страхът, че миналото страдание би се повторило, ни парира и ние се измъчваме отново и отново като превъртаме лентата на неприятните спомени. В момента, в който решим да оставим този товар и да се излекуваме от тази болка, светът се разтваря и започваме да разпознаваме новите възможности пред нас. Най-трудно е решението да простим на самите себе си – недоумяваме как сме мислели преди, че сме изгубили време, че сме постъпвали неразумно и бихме искали друго минало. Въпросът обаче е следният – ние никога нямаше да бъдем това, което сме сега, без своето минало.

Човек винаги прави това, което е най-подходящо за него в този момент. Ето защо трябва да си кажем, че просто това е бил нашият път тогава, да го уважим и да си простим. След като успеем да простим истински на себе си и на другите, които са ни наранили, животът започва от начало.

„Вярвам с цялото си сърце,

че мирът ще завладее света, 

когато всеки от нас поеме 

отговорността да прости на всички,

включително и на себе си, изцяло.”