Знаете ли кой обича да се променя? Почти никой.

Промяната често плаши, съпротивляваме ѝ се, отлагаме я, съмняваме се в нея.

И все пак… тя се случва. Навсякъде около нас.

Там, където е посято едно малко семенце.

Там, където някой е спрял за миг и е помислил върху собствените си думи и действия.

Там, където човек си е позволил да поиска – и да има – по-щастлив живот.

Там, където има стремеж към чистота, светлина и вътрешен мир.

Там, където душата е лека, пълна с вяра, и човек избира да живее тук и сега.

Там, където някой е простил, извинил се е и е направил крачка напред – дори в непознатото.

Там, където желанието за следващо ниво спира да се ограничава в познатото и в оправданията.

Там, където срещаш очи, които могат да те водят по пътя – и макар ти да си човекът, който го избира, психологът е до теб, за да ти напомня, че имаш силите, потенциала и отговорността да надмогнеш себе си и да продължиш начисто.

Този път е почти невидим за околните, но с резултати, които удивляват и теб, и всички, които те познават.

Именно този път – тих, труден, но истински – винаги ще ме докосва.

С благодарност и смисъл наричам това своя мисия.

Честит празник на всички колеги и на всички, които имат смелостта да се срещнат със себе си.