Една от най-смислените и вътрешно укрепващи стъпки в живота на човека е решението да прекрати участието си във взаимоотношения, които системно го карат да се чувства зле.

В момента, в който си кажем „Никога повече“, настъпва дълбока вътрешна промяна. Променят се самочувствието и самоуважението ни, начинът, по който възприемаме света, вътрешният ни диалог, качеството на решенията, които вземаме, както и грижата за собственото ни здраве.

Това е акт на психологическо самоопазване.

Когато спрем да влагаме енергия в хора и ситуации, които пораждат несигурност, засилват усещането ни за недостатъчност, натоварват ни с вина, дистанция или постоянна критика, ние всъщност правим избор в полза на себе си. Този избор води до вътрешно освобождаване и до поемане на лична отговорност за посоката, в която искаме да се развива животът ни.

Зрелостта се проявява в способността да поставяме граници и да допускаме около себе си среда, която е взаимна, подкрепяща, честна и емоционално безопасна. Нищо по-малко от това.

От подобно решение често започва процес на устойчиво личностно израстване, в който доброто в живота ни вече не е случайност, а резултат от осъзнат избор.